Русия ще забрани Стахановското движение
Тежки повреди в каменовъглени мини и рудници през 2021 година накараха Русия да премисли руското Стахановско придвижване. В края на предходната година заместник-главният прокурор Дмитрий Демешин посети Алтайския край и предложи Русия да се откаже от " стахановския способ ", при който миньорите получават заплащане съгласно количеството въглища или руда, изкопано за деня, съобщи ТАСС.
Новото мислене се появи след повредата на 25 ноември 2021 година, когато в шахтата " Листвяжная " в Кемеровска област починаха 51 миньори и спасители при обгазяване с въглероден окис. По брой на жертвите това бе най-смъртоносният случай в съветски мини от май 2010 година, когато два подземни гърмежа в шахтата " Распадская " предизвикаха гибелта на 91 души.
" Президентът на Русия към този момент е обръщал внимание, че в случай че нашите миньори не бъдат предпазени, ще бъдат стимулирани да се стремят към по-високо възнаграждение с риск за живота и здравето си. Това е стахановският способ на рандеман: колкото изкопаеш - толкоз ще получиш, което съдържа риск. Нашата задача е да защитим съветските служащи посредством нормативно-правов ред, да изработим дружно с Министерството на труда и обществената отбрана правила, съгласно които хората да получават закрепена заплата и тя да не бъде производна от риска, който ги принуждава да замазват сензорите за метан в шахтите ", сподели Демешин.
След повредата в " Листвяжная " Главната прокуратура на Русия стартира инспекции във всички миннодобивни предприятия в страната. Министърът на труда и обществената отбрана Антон Котяков изиска съвещания с профсъюзите в бранша за изменение на системата за възнаграждение. Това значи, че 87 години след възникването на Стахановското придвижване управляващите го признават за вредно и ще го забранят.
Кой е Стаханов?
Алексей Григориевич Стаханов е роден на 3 януари 1906 година в село Луговая, Орловска губерния на Руската империя. Става миньор на 21 години с вярата да събере пари, с цел да си купи кон и да се върне на село. Но превръщането на селянина в служащ трансформира проектите му и той продължава да развива миньорските си умения.
През нощта на 30 против 31 август 1935 година тричленна група, формирана от Стаханов и двама помощници за подсилване на забоя, добива за една промяна 14,5 пъти повече въглища от нормалната норма. Добити са 102 тона, за което са му платени 220 рубли. Съветската агитация приписва трудовия героизъм единствено на Стаханов, тъй като
негова е концепцията да се промени организацията на труда
Той предлага копачът да се освободи от укрепителните работи и единствено да копае. " При разделяне на труда може за една промяна да се копаят не 9, а 70-80 т. въглища ", споделя той. Рекордната промяна е била планувана овреме, снабдена е била с тествана техника, проведено е било стремително транспортиране на въглищата, забоят е бил добре осветлен. Всичко е било готово за старта на акцията, наречена Стахановско придвижване. Затова и очевидец на върха става делегат на локалната многотиражка.
Ефектът е мощен и пръв дава отговор на предизвикването партийният секретар на сектора Мирон Дюканов. Той добива през нощта на 3 против 4 септември 115 тона. След него на 5 септември е комсомолският секретар Концедалов със 125 т. Стаханов не се дава и на 9 септември подвига върха на 175 т. На 11 септември Никита Изотов добива 240 т., а след време стига до 640 т. Трудовата конкуренция заразява и други отрасли. Стаханов е признат в партията и е награден с медал " Ленин ". За него пишат вестниците, приказва радиото. Вероятно заради журналистическа неточност във в. " Правда " родното му име Андрей е сменено с Алексей и Сталин подрежда да му бъде публикуван нов паспорт с това име.
Започва неговият кариерен напредък
Още на другата година е признат в Промишлената академия в Москва, където учи до 1941 година През 1937 година е определен за народен представител във Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. През 1941-42 година е шеф на мина в Караганда. От 1943 до 1957 година работи като шеф на бранша за социалистическото състезание в Народния комисариат (министерството) на индустрията на Съюз на съветските социалистически републики. Живее в прочутия Дом на на́бережной, който е затворен квартал за руския хайлайф на брега на река Москва. Ползва се от покровителството на самия Сталин.
Но след гибелта на Сталин през 1953 година ориста му обръща тил. По напътствие на Никита Хрушчов, който се заема да развенчае култа към личността, героят на труда е върнат в Донецка област, с цел да добива въглища и да населява общежитие в гр. Торез. Семейството му отхвърля да го последва " в изгнание " отвън Москва.
Въпреки това не е пропуснат. По времето на Леонид Брежнев е награден през 1970 година със златна звезда на Герой на социалистическия труд.
Под тежестта на славата
Стаханов се пропива и изгубва партийната си брошура в пиянско сборичкване. Пенсиониран е през 1974 година Хроничният алкохолизъм го води в психиатрична болница, където умира на 5 ноември 1977 година, откакто се подхлъзва на обелка от ябълка и удря главата си.
Личният му живот не е афиширан като образец за подражателство от руските служащи. Първата му жена Евдокия е циганка, с която живее без брак до 1929 година Тя бяга от него с циганския си табор и му оставя две деца - Виктор и Клавдия. Втората му жена Галина Ивановна е малолетна, когато се събира с него. Тя е на 14 години, но двамата лъжат, че е на 16, с цел да им разрешат брак. Раждат им се четири деца, само че две умират преди да навършат годинка. Оцеляват дъщерите Виолета и Ала. Въпреки че след преместването му в Торез фамилията му се разделя с него, той не желае бракоразвод. Но привлича интереса на трета жена - Антонина Фьодоровна, която го убеждава да сключат брак, без да се е развел. Така по закон става уязвим за двуженство, само че поради трудовата му популярност абсурдът е потулен.
След гибелта му няколко обитаеми места са наречени Стаханово. Стахановското придвижване го надживява с десетилетия и продължава да се тачи даже след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. До 2022 година.
Новото мислене се появи след повредата на 25 ноември 2021 година, когато в шахтата " Листвяжная " в Кемеровска област починаха 51 миньори и спасители при обгазяване с въглероден окис. По брой на жертвите това бе най-смъртоносният случай в съветски мини от май 2010 година, когато два подземни гърмежа в шахтата " Распадская " предизвикаха гибелта на 91 души.
" Президентът на Русия към този момент е обръщал внимание, че в случай че нашите миньори не бъдат предпазени, ще бъдат стимулирани да се стремят към по-високо възнаграждение с риск за живота и здравето си. Това е стахановският способ на рандеман: колкото изкопаеш - толкоз ще получиш, което съдържа риск. Нашата задача е да защитим съветските служащи посредством нормативно-правов ред, да изработим дружно с Министерството на труда и обществената отбрана правила, съгласно които хората да получават закрепена заплата и тя да не бъде производна от риска, който ги принуждава да замазват сензорите за метан в шахтите ", сподели Демешин.
След повредата в " Листвяжная " Главната прокуратура на Русия стартира инспекции във всички миннодобивни предприятия в страната. Министърът на труда и обществената отбрана Антон Котяков изиска съвещания с профсъюзите в бранша за изменение на системата за възнаграждение. Това значи, че 87 години след възникването на Стахановското придвижване управляващите го признават за вредно и ще го забранят.
Кой е Стаханов?
Алексей Григориевич Стаханов е роден на 3 януари 1906 година в село Луговая, Орловска губерния на Руската империя. Става миньор на 21 години с вярата да събере пари, с цел да си купи кон и да се върне на село. Но превръщането на селянина в служащ трансформира проектите му и той продължава да развива миньорските си умения.
През нощта на 30 против 31 август 1935 година тричленна група, формирана от Стаханов и двама помощници за подсилване на забоя, добива за една промяна 14,5 пъти повече въглища от нормалната норма. Добити са 102 тона, за което са му платени 220 рубли. Съветската агитация приписва трудовия героизъм единствено на Стаханов, тъй като
негова е концепцията да се промени организацията на труда
Той предлага копачът да се освободи от укрепителните работи и единствено да копае. " При разделяне на труда може за една промяна да се копаят не 9, а 70-80 т. въглища ", споделя той. Рекордната промяна е била планувана овреме, снабдена е била с тествана техника, проведено е било стремително транспортиране на въглищата, забоят е бил добре осветлен. Всичко е било готово за старта на акцията, наречена Стахановско придвижване. Затова и очевидец на върха става делегат на локалната многотиражка.
Ефектът е мощен и пръв дава отговор на предизвикването партийният секретар на сектора Мирон Дюканов. Той добива през нощта на 3 против 4 септември 115 тона. След него на 5 септември е комсомолският секретар Концедалов със 125 т. Стаханов не се дава и на 9 септември подвига върха на 175 т. На 11 септември Никита Изотов добива 240 т., а след време стига до 640 т. Трудовата конкуренция заразява и други отрасли. Стаханов е признат в партията и е награден с медал " Ленин ". За него пишат вестниците, приказва радиото. Вероятно заради журналистическа неточност във в. " Правда " родното му име Андрей е сменено с Алексей и Сталин подрежда да му бъде публикуван нов паспорт с това име.
Започва неговият кариерен напредък
Още на другата година е признат в Промишлената академия в Москва, където учи до 1941 година През 1937 година е определен за народен представител във Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. През 1941-42 година е шеф на мина в Караганда. От 1943 до 1957 година работи като шеф на бранша за социалистическото състезание в Народния комисариат (министерството) на индустрията на Съюз на съветските социалистически републики. Живее в прочутия Дом на на́бережной, който е затворен квартал за руския хайлайф на брега на река Москва. Ползва се от покровителството на самия Сталин.
Но след гибелта на Сталин през 1953 година ориста му обръща тил. По напътствие на Никита Хрушчов, който се заема да развенчае култа към личността, героят на труда е върнат в Донецка област, с цел да добива въглища и да населява общежитие в гр. Торез. Семейството му отхвърля да го последва " в изгнание " отвън Москва.
Въпреки това не е пропуснат. По времето на Леонид Брежнев е награден през 1970 година със златна звезда на Герой на социалистическия труд.
Под тежестта на славата
Стаханов се пропива и изгубва партийната си брошура в пиянско сборичкване. Пенсиониран е през 1974 година Хроничният алкохолизъм го води в психиатрична болница, където умира на 5 ноември 1977 година, откакто се подхлъзва на обелка от ябълка и удря главата си.
Личният му живот не е афиширан като образец за подражателство от руските служащи. Първата му жена Евдокия е циганка, с която живее без брак до 1929 година Тя бяга от него с циганския си табор и му оставя две деца - Виктор и Клавдия. Втората му жена Галина Ивановна е малолетна, когато се събира с него. Тя е на 14 години, но двамата лъжат, че е на 16, с цел да им разрешат брак. Раждат им се четири деца, само че две умират преди да навършат годинка. Оцеляват дъщерите Виолета и Ала. Въпреки че след преместването му в Торез фамилията му се разделя с него, той не желае бракоразвод. Но привлича интереса на трета жена - Антонина Фьодоровна, която го убеждава да сключат брак, без да се е развел. Така по закон става уязвим за двуженство, само че поради трудовата му популярност абсурдът е потулен.
След гибелта му няколко обитаеми места са наречени Стаханово. Стахановското придвижване го надживява с десетилетия и продължава да се тачи даже след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. До 2022 година.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ